"Още стиховe"

Мила моа чакай ме на завоа. Моа да доа, моа и да не доа, ама ако доа знаеш какво моа.

Люби и обичай, но не се овличай, че от мадама ще станеш мама, а от готин батко неизвестен татко.

Целувката на гаджето те праща на луната, а шамара на бащата те връща на Земята.

Недей ме пита имаш ли сестричка? Къде е тя, как е тя сега. Сестричката ми бе като звездичка, но малкото дете се разболя. Тя беше малка в малка голяма. Не бе видяла още селската река и можеше да казва само "мама", с мам тя наричащше всички. И мене и татко и всички у дома. И преди да склоним сините очички, нарече с мама и смърта.

Ще минат много години, ще минат много лета, но аз съм на четиринайсет години, и ти ме запомни така.

Навън е нощ! В леглото той и тя. Тя го целуна, той подскочи. Тя го щипна, той подскочи. Накрая той не изтърпя, удария и тя умря! АХ, ГОРКАТА МУХА!

Когато станеш с коси побелели, ти разтвори тези страници пожълтели, и разкажи на своя внук, коя лудетина се е подписала тук!

Които те обича повече от мен, нека се подпише, само че под мен.

Обикнах те приятелю любими от оня ден, когато те видях. И вече друга мисъл ме измъчва, дали ще видя образат ти пак.

Ах, как желая да си ти до мен, да се разхождаме сами, и никой, никога да не попречи на нашите мечти.